На Задушница се отправят молитви за душите на починалите, църквата извършва служба в тяхна памет, а близките посещават гробовете им. В много региони хората почистват гробовете на своите починали роднини преди празника, украсяват ги с цветя и измиват паметните плочи. В деня преди Голяма Задушница традиционно се подготвяме за отдаване на почит, като приготвяме храна, която ще се раздава с думите „Бог да прости“.

Ето какво написа преди минути във фейсбук бащата на Сияна:Задушница е. Толкова е безумно да ходиш на гроб на дете.Гибел предизвикана от чужди грешки, напълно предотвратима.Чисто безхаберие.Стаята е непокътната, стои сякаш тя е отишла на училище, дрехите, моливите, играчките, всичко е там. Но нея я няма.И си даваш сметка, че това е завинаги. Не за ден, два. Минута, две.Завинаги.Ужасно е…Вещите остават, могат да стоят хиляди години…

Буцата става още по голяма, стиска те за гърлото и не можеш нищо да направиш.Отнеха децата ни, платихме ужасен данък, защото тук е така.Закона е врата в полето.Не зная дали си давате сметка за мащаба на тази трагедия. Какво е да влезеш в празната стая, да гледаш старите снимки, да делиш на преди и след.Когато тя беше жива……тогава бяха хубавите дни, а вече е друго.Всичко това което е ежедневие, което понякога иска да бързаш-става мечта. Невъзможна мечта.Да заведа Сияна на училище, да дърдорим в колата.Да приберем някоя клета животинка от улицата.Какви щастливи, обикновенно човешки мигове.Пазете ги. Те са много, много скъпи.Хода на живота е жесток, когато загубиш най-скъпото си даваш сметка за малките неща. Оказва се, че са най-важни. Прегръдката на детето ти, усмивката, смехът.Стоя в празната стая и пак се питам-нямаше ли как да я спася?Защо я пуснах, защо?

Все въпроси, с отговор без смисъл.Никой не може да върне времето назад.Пазете миговете, обичайте децата си, майките, бащите.Тук сме временно и сме за малко.Дори не знаем докога….Мир на душите им.Статията може да бъде полезна и на друг, затова ще се радваме да я